12 feb 2007, 10:29

Очакване 

  Poesía
811 0 7
     
                          ОЧАКВАНЕ

  Ах, колко сте ми нужни сладки мигове на самота,
  изпълнени с красиви блянове и идващи с нощта.
  Не издържам вече: да обичам само със слова,
  да ме изпепелява и поглъща бавно тази пустота,

  да очаквам с трепет всеки телефонен звън,
  да чувам отдалече с болка твоя меден глас,
  да те търся постоянно в лицата непознати вън,
  да живея с весели и тъжни спомени за нас,

  да целувам устни ароматни само във съня си,
  да зная, че ме чакаш жадно и си там сама,
  да ме галиш  с мека нежност само чрез стиха си.
  Всяка нощ към теб отправям зов: "Очаквам те! Ела!"

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??