Подмина ме (не беше ме видял)...
Забравил бе. Не трябваше. Приех го.
Не ми остави даже скромен дял,
от мислите ми, тръгнали след него.
Отне последната, най-крехка сила
и думите, и всичките обиди.
До долу роболепно се превила
очаквах да се върне. Да ме види...
Все него чаках. Себе си забравих,
но пропълзях невидимо в дувара.
И сянката си в къщата оставих.
Набрах сълзи. Варих му ги в отвара. ...