Очакването идва.
Но дали
копнеем за онази светла радост,
която Бог с любов ни подари
или мечтаем мъничко пощада
от грижите
и вечните сплетни,
от битовизма смисъла засмукал...
Очакваме ли Бог да се роди
или това да сме далеч от тука?
Намираме ли в себе си душа,
попила вяра в истинкото чудо
или стремеж към земните неща,
желание да се живее лудо?
С каква надежда внасяме елха
и на върха й слагаме звездата –
напомня ли ни тя за Любовта
или е вкъщи заради децата?
С какви сърца ни сварва утринта?
С какви очи посрещаме зората?
И Кой стои пред нашата врата
да сподели трапезата богата?!
Сега е светло даже през нощта –
очакване не става в тъмнината...
© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados