Очарованието на сутринта

10 sept 2007, 10:36

Poesía

559 0 1

1996 г.

Безпомощно изпадам в безтегловност,

обгръща ме красива, лека музика,

докосва ме със мекия ти поглед

и аз усещам твоето присъствие.

Ръцете ти в съня ми ме закрилят

от злите мисли на нощта.

Очите ти ме пазят до разсъмване,

а слънцето ме къпе в светлина.

И всичко е божествено красиво.

Спокойно, като вечността.

И аз откривам твоя образ

в очарованието на сутринта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.