green_girl (Кристиана)
28 12
15 may 2006, 19:59

Очи 

  Poesía
1282 0 3

Знаеш ли?
Понякога пиша
за любов, за сълзи и за смях. 
Ала отиде си моята муза 
и тетрадките потънаха в прах. 
Знаеш ли? 
Често мечтая 
да имам камина, килим. 
Да поседна, 
да порисувам, но без четка и без бои... 

В главата ми мисли се гонят, 
пред мен се картини менят...

Ето виж! 
Там пътечка се спуска;
някак самотна и някак си глуха, 
криволичи през поляни, гори. 
И няма човек, и няма утеха...
Ала чуй!
Поток ромоли;
весел, нехаен, щастливо бълбука, 
ала тъй самотно е в тия гори...

Два пътя - някак близо и някак далеко, 
два живота се сбират, ала сякаш делят. 
Две съдби през бездни се търсят, 
а душите им в огън горят!...

Знаеш ли? 
Понякога пиша, 
ала огънят веч не пламти 
и свещта все по-бледо, по-бледо гори...
Този край тъй добре го познавам...
                                 той блести и в твойте очи...

Знаеш ли? 
Често мечтая 
в пепелта да се раждат искри!... 

© Кристиана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??