Пришълец (БАТКО)
14 142
22 ene 2009, 9:56

Очи 

  Poesía » De amor
1440 0 21
Мен ли питаш? Добре съм. Е, може би малко отнесен.
По-добре замълчи. И седни. Слушай моята песен.
Беше пътят ми лесен. И животът бе детска играчка.
Две зелени очи. Ме плениха. И всичко се смачка.

Я недей се подсмива. Да не мислиш че... Аз съм си в ред.
Но земята е крива. Под краката ми някак... върти се.
Няма минало, бъдеще. И не гледам назад, ни напред.
Две зелени очи. Как горчи... как горчат ми сълзите.

Още помня завета на дядо преди да замине.
Че очите зелени погубват душите невинни.
Не послушах. Уви. С трите крака попаднах в капана.
Две зелени очи. И приживе изгарям в казана.

© БАТКО Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много талантливо разказана житейска история!
    Много!!!
  • И на мен ми харесват любовните нотки тук...
    ...С трите крака... чувства се изобилие
  • Ха-ха Много яки коментари си ни оставил Направо ни закопа
  • Дойде човек, като небесна манна.
    Спасителка - Станоевата Анна.
    ))
    Увиснах на голготата на кръста.
    Щастието, според Петя Кръстева.
    ))
    Какви са тез "абсенти", Стойна.
    Да не е двуцевка бойна?
    ))
    В казана, с ледна гримаса
    горя, уви, толедна Ася.
  • Харесах много!Удоволствие беше за мене да прочета!
  • Сега разбирам, защо си отнесен.
    Батко,
    аз вслушах се в твоята песен
    Зелени очи, като вино опиват -
    после рухва света, всичко в тебе се срива!

    Може би две зелени все още те чакат,
    някъде някога, да ти светят във мрака.
    Ако ги няма,пийни два абсента.
    Щом отново ги срещнеш не изпускай момента!

    Поздрав!
  • То май не е само от "зеленооките", ами си е от самите хора!
    Желая ти да откриеш щастието!
  • Айде, стига де, все зеленооките виновни, колко чернооки ми отмъкваха гаджетата като бях малка Ама пък едно не може да се отрече на зеленооките, поглеждаш ги и от пръв поглед им гласуваш доверие. Толкова чисти изглеждат(angel), после -Бу-у-ум в казана
  • Зеленоока, а и самодива.
    Мъжете като риба ни избива.
    ))
    Така е Тома, във капана краците.
    Докато ни увяхнат там мераците.
    ))
  • Дааааа, опасни сме зеленооките.
    Но пък на теб никак не ти отива да си тъжен.
  • С трите крака, а? Е, много дълбоки, тия зелени очи...
  • Смешко:
    Стареца! Ех, колко знае той.
    Но да го послуша няма кой.

    Светла:
    Зелени? Като светещи звездички?
    Само да не са и сред лунички!
    )

    Благодаря ти, Здравка.
    Пращам ти незабравка.
  • е като не си послушал стареца ... ако ти е!
  • Този път си доста различен, но все така интересен! ...а така сме ние със зелените очи!
  • Много ми хареса!
  • Жулли:
    От слънцето коварно заслепен
    препускаш след мечтата си понякога.
    Докоснеш я. В един прекрасен ден.
    Разбираш че си гонил всъщност вятъра.

    Дано да е така, Весела, благодаря!!!
  • Мен ако питаш, не ти е добре, щом земята под краката ти е крива. Много ми хареса, въпреки тъгата, която носи. Светът в две зелени очи... Поздрав, БАТКО! Дано да ги откриеш отново.
  • Вместо батко, да гориш в казана,
    що не и пристана?
    Хубаво!
  • Да Таня, тъжен и влюбен.
    И нейде изгубен.
    Елена, да - хипнотизиран.
    Бих казал даже - препариран.

    Благодаря Никол!
  • Ей, че хипнотизиращи очи! Като не си слушаме дядовците...
    Удоволствие беше да прочета!
  • Тук си различен,малко тъжен, но пък много ми харесва!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??