Спят и тлеят чувствата в забрава.
Сивотата е неканен гост.
Буреносен облак се задава.
В миналото наше търся мост.
Пламъкът в душите ни догаря,
а за обич с тръпка съм роден.
Самота ненужна се повтаря.
Отвори очите си за мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.