Очите човешки са страст и душа.
Говорят с глас, болезнен и вечен.
Обръща се болката в черна сълза,
когато ненужен си, сам и обречен.
Свят един цял за онзи разкриват,
когото сърцето до себе си пусне.
С невидима сила пак там се забиват,
когато доброто човека напусне.
Забравят очите най-големите грешки,
прошка е дадена, за любов разпиляна.
Дори и накрая, те си остават човешки,
когато сълза е тъжния спомен разяла.