azura_luna (Петя Стефанова)
154 7184
6 ago 2007, 21:59

Очи като море 

  Poesía
813 1 2
Със сребърни очи като море бездънно,
ти търсеше кристалната луна
и окован в тъга полусънна,
замръзваше в снега...
Орисан си да гледаш в криво огледало
света и слънцето в апатия заспали...
Необуздан, духът ти мощен
летеше все напред безплътен
и сля се с облаците пак безсмъртен,
и срещаше скалисти върхове,
но не чувах себе си да жалиш,
с очи топеше ледове,
успя огньове да запалиш...
Разля се тихо в мрака твоят глас,
избави и света от жлъч и бяс...
Душата ти е чист кристал
и знам, че в нов стремеж си пак горял!
Гори! Лети, дете!
Към синята луна,
спаси се от суетата и шума!

© Петя Стефанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??