Очи красиви... о, вий, очи красиви,

                  знаете ли за ваш'та красота,

                  знаете ли, че във дните сиви,

                  отдалеко грее ваш'та доброта.

                  Колко прелест има, мили Боже,

                  колко крехка чистота...

                  пречистваща с каквото може,

                  натъжена всяка нечия душа.

                  Каква е таз' магия нелечима,

                  тази жар и буен пламък...

                  горящ дори в най-снежна зима...

                  зампламтяващ мъртъв камък.

                  Блажена да е ваш'та красота -

                  тя винаги ще бъде млада

                  и кой ви срещне нявга по света,

                  мигом ще издъхне от наслада.