Пресече лятото предела
и август слезе от престола.
В сандали, сламена капела
и с ризка от кенар – на голо! –
в прегръдката на сеновала
се бухна като морно пиле.
Усетил време за раздяла
с другарите, с които бил е –
с лице момчешко и наивно
и слънчогледови лунички –
ветрецът, който ни повика,
сега ни разпилява всички. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse