Научих се отдавна да мълча
и да не гледам по-далеч от тебе.
Горчи ми споделената вина,
че ще си ида вероятно непотребен.
Че след като небето не разпрах
и дъжд не ти изпратих да те мие,
от думите ми ще остане шепа прах
и сянка на това, което бяхме ние.
И вероятно със отворени очи
за този свят ще догоря по залез,
най-трудно е, когато замълчиш,
а трябвало е много да разкажеш!