2 ene 2012, 9:17

Очите ми за нея са осъмвали 

  Poesía » De amor
889 0 16

Бленувани, предутринните сънища

събуждат позадрямалите страсти.

Орисници за подвизите бъдещи

наричат ми и бдят над късно щастие.

 

Картината една е: през Загорето,

по скоростна извита магистрала,

пристигам с бяла роза при изгората

в далечен град с липи и древна слава.

 

И  двамата летиме към дълбоката

бушуваща вода край бряг поломен.

Крило на фар указва ни посоката

към дом един, останал в моя спомен...

 

Разказват, че понякога се сбъдвали

на сънищата цветни чудесата.

Очите ми за нея са осъмвали

в очаквания пурпур на зората.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??