Очите на хората
Вървиш в мъглата, скитник.
Скрит, но и пред погледа на всеки.
Очите на хората, огледало,
лице, безлично, едно нищо.
Търсиш се, а къде ли е изходът?
Виждаш се в очи на хора,
разкъсана душа – стичаща се сълза,
кристален спомен – изгубен в мрака.
Очи изцъклени и празни,
поглед в пустошта,
очи на хора, търсещи мъста,
очи на хора, поглед на смъртта.
Мъртви погледи на живи,
омраза, луксът, завистта,
мечти студени – сиви,
огледало – очи от стъкло.
Намериха ли себе си, дали?
Въртят се в кръг – фалшът и лъжа,
изгубили чуствата – лабиринт,
изход и залостена врата.
Пристъпил прага – връщане няма,
изгубен в мъглите – фалшиви думи,
търсил път назад, но късно е...
станал като тях – статуя безмълвна.
Слънцето изчезва безвъзвратно.
О, наивно детство, върни се пак при мен.
Свличане, топене, пара, отвята от вятъра,
очи, изпиващи и последната капчица живот.
Очи студени - лед азотен.
Бори се, скитниче, не се предавай,
търси мястото, където ще си жив,
не следвай механично норми на хора,
на матрица – очи по мярка...
© Виктория Todos los derechos reservados
Моят съвет е да започнеш да го правиш отначало. Избери точната форма и точните думички. Бъди по-прецизна и не прави компромиси. Поработи още върху него. Не бързай да пускаш! В идеята "има хляб"! Както умеем да казваме...