Сутрин рано аз се будя,
в стаята ми Слънчо слиза.
Де е мама аз се чудя,
де е мойта бяла риза.
Ето, ето, мама влиза,
носи мляко пълна чаша,
даже котьо се облиза.
Тя е обич, радост наша
и за двама ни със Маша.
Светят, греят две очи
с тях от нищо се не плаша.
Мамо, мамо, как трепти!
Твоят поглед топъл, мил!
Свят, живот на мен дарил!
© Хари Спасов Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно »