***
Очите си отворих със целувка –
целуваше ги вятърът унесен,
събуди ме със ледена милувка,
за да ми каже, че навън е есен.
Събуди ме от летния ми сън,
солен от морска обич несъбрана.
Прогони ме в студа навън,
в дъжда да скитам неразбрана.
Той лятото ми диво разпилява,
ала във мен остана спомена.
Не ще потънат тези дни в забрава
след първото листо отронено.
7.09.2003 г.
© Василена Todos los derechos reservados