Очите ти.
Една загадка. Пъзел без елементи.
В тях се губя щом погледна.
В тях се влюбвам
безпощадно, бурно като океан.
Като пясъчен часовник
изтичам в твоята длан.
Очите ти.
Така красиви.
Нежни като пролетта,
бавно ме изпепеляват
и на пух и прах ме правят,
щом смразят се те
като януари.
Очите ти.
Все за тях си мисля.
Кога ли ще ги видя,
кога ще им се наситя?
Да се взирам в тях аз най обичам,
Да ги гледам вечно се заричам.
© Ивета Врескова Todos los derechos reservados