Очите ти - дълбок планински вир,
в които дете сякаш се е скрило,
издават нежния ти мир
под миглите - разтворено ветрило.
Очите ти - сияйни летни небеса,
в които птиче сякаш е летяло,
издават сълзи с блясък на роса,
потекли по лицето бяло.
Очите ти - хоризонт в морето,
където залез тихо тлее,
издават тъгата на сърцето,
която с ромона на дъжд се лее.