Седнала Ламята под ябълката крива.
И златни ябълки на глас брои:
- Едно, две, едно, две-е, трр-иии!
Свива пръсти, глас извива,
пише, драска, счупи си молива,
огън бълва и фучи:
- Вчера ябълките бяха три!
От яд се вдигна над земята
и във въздуха се запремята.
После слезе при реката
да си охлади главата.
Затътри се Ламята стара ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse