7 nov 2022, 6:32

Ода за моето мишле 

  Poesía
254 2 5

... в утрото на светла ера нещо пишех си в тефтера

и – не щеш ли! – от килера мишчица се появи,

каза ми: – Здравей! Отдавна все те гледам, без да шавна,

но със стихчетата, явно, ще умреш от глад, уви!

 

От дивана ми изцърка: – Спря да ходиш и на църква!

Тъжни мисли те човъркат, римата ти ли се скри? –

сетне шмугна се в долапа – и сухара ми излапа,

от лютивата ми грапа, май? – изпи чашлета три.

 

– Пич, навън дойде ноемврий! Пак ли ще сме на консерви?

С тебе – вика, – неам нерви! Що се правиш на поет?

И зад бялото перденце драсна тоя стих с краченце –

и живеем с туй мишленце! – цял живот в един куплет.

 

Ако нещо се закучи, сиренце ядем – и лучец,

на другарче с него случих – и не се тревожа хич,

с него съм на далавера! – книжка подарих му вчера,

цяла зима от килера ще ми вика: – Браво, пич!

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Намерил си си откровено и мило другарче
  • Попаднал си на ценител
  • На много хора в главите още звучи залпът на "Аврора", но ескадроните няма да дойдат. Харесаха ми тези стихчета - намигане към миналото и поглед към бъдещето.
  • С ритъма на "Червените ескадрони" на Смирненски, сполучливо си обрисувал една нова епоха, дошла с Демокрацията от Европа, която иска да ни внуши, че заради Украйна сме длъжни да правим икономии и да помагаме, дори когато народът ни умира от глад и студ, само за да се харесаме на някого! Тъжно, много тъжно!...
  • Вальо хубаво ми започна седмицата.
Propuestas
: ??:??