ПРИМАВЕРА (Татяна)
88 1234
25 jun 2008, 9:58

Ода за несторения грях 

  Poesía » De amor
578 0 5

Опърлени пеперудени криле

от кладата на изгорени клони,

и стапят се две по две,

и сълзи от радост се ронят.

Нека бъде триумф на думите,

в люлка, с обич изплетена,

да преминем през трудното...

непреодолимо земно притегляне.

Потапяйки се в зениците на очите,

затаили дъх след последно сливане,

гръд в гръд, плът в плът и... душите,

в една преплетени... Боже, помилвай ни.

Загърнати в мантията звездна,

поглъщаме се с устни жадни

и потъваме в тъмна бездна

с единството на телата хладни.

Розата отронва листи копринени,

ражда се тайнство в нощ теменужена,

нежно премрежваш очи маслинени,

в краката й сваляш последно оръжие...

Утрото с пeрли от роса посипа...

не заспивай дълго и не ме сънувай,

аз да не заспя ще се опитам,

но не обещавам да не те събудя.

Ода за несторен грях и плам в очите,

зеници, от желание разширени,

полет на две души към звездите

ефирно, пеперудено окрилени.

© Татяна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??