О, измършавяло пиле,
ти като омайно биле
действаш ми на сетивата.
Спира куркането в червата,
щом те видя на яхния,
сипано в моята чиния.
Чезнат студ, глад и умора
и край мене всички хора
ми се виждат променени,
пъстроцветно оперени.
Но щом видя твойто тяло,
с кожа леко прегоряла ,
как готвачката гарнира,
доприпива ми се бира.
Нищо, че под кожата златиста
твоите пера като мъниста
са накацали и жалко,
че са те заклали толкоз малко.
© Иван Симеонов Todos los derechos reservados