20 jul 2010, 16:11

Одисея 

  Poesía » De amor
618 0 8

Знай, когато ме погледнеш,

и  аз ще те погледна -

мигът ще бъде вечност.

А, той, вълшебно-сребърен,

унесено със мен ще чезне,

синчеци диви ще рисува -

любовната ни одисея -

течаща вечна струя.

 

Знай, когато ме отминеш,

аз няма да отмина -

мигът ще бъде прошка.

А той най-близко е до Бога,

веднъж понякога ще идва,

като ден и нощ различен

и с топлите си още пръсти,

във вечност, знай, ще се превръща.

 

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??