Огледално
Лице в лице, една до друга
вперихме със теб очи.
С желанието да се видим
или познаем, може би.
– Аз ли съм? – това се питах.
А може би е само звук
от чужд живот, от стара книга,
прелиствана за някой друг.
Останал спомен или просто
дуалност, сляла във едно
любов и зло, красиво с грозно,
измислен порив и добро.
Но в миг зениците погледнах
и в тях душата си съзрях,
там болката, дълбоко скрита,
прозираше без капка страх.
В очите светеше надежда
и вяра, въпреки смъртта.
Открих се, нищо че изглеждам
така различна пред света!
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти от сърце, Иржи!
-
Така е, Таня, очите отразяват и вярно и са виновни за това, че не отразяват душата, а са я видели , те. почувствали!...Страхотен стих, жалко че изгърмях всички гласове...Желая ти успех!
-
Благодаря ти от сърце, мила Силви!
-
Огледалото отразява външността, а очите - душата. Това още повече ми хареса. Успех и глас!
-
Благодаря ти, мила Иве!
-
Майсторско! Успех, Таничка!
Глас.💗 -
Благодаря, Дочи!
-
Много е хубаво. Успех, Таничка!
-
Благодаря ви, Юри и Скити!
-
Успех, Танче! Много ми хареса!
-
Харесва ми, Таня! Успех! 👍
-
Благодаря ти, мила Дани!
-
Достойно за глас, Таня, успех!
-
Ели, Мария, Нина, благодаря ви за подкрепата!
-
Гласувам, много ми хареса!
-
Успех и от мен!
-
Страхотно! Успех и от мен!
-
Благодаря ти от сърце, Гоше!
-
Моят фаворит на този етап.
Подкрепям съответно.
Анализ няма да правя, достатъчно ми е, че ми звучи близко и е поднесено майсторски.
Пожелавам успех!
Поздравявам те.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
