На дългия път, отново в движение
съзирам маскирано свое отражение.
В съседно пространство, с очи, дух и тяло,
живее поредното мое огледало.
То е аз и аз съм него, всъщност.
Макар и често да се мислим за свободни.
Възприема ме като отделна същност.
А аз разбирам колко сме подобни.
Но някога ще можем да надраснем
оковите на земното ни естество.
И любимото ми огледало ще рисува
лицето на пробудено човешко същество.
© Stillaghxul Todos los derechos reservados