Огледало

Ден след ден в ярки тонове минава,

в цветните звуци от хиляди тълпи.

Сърцето всеки час се бори и предава,

кога ли ще се предадеш и самата ти?!

Момиче мило, твоят живот е една измама!

Защо веднъж не се промени?!

Остана със същата идеализирана представа

и със същите несбъднати мечти!

Сега се чудиш защо светът жесток е

и не виждаш блясъка в своите очи.

Не ще го видиш, осъзнай се!

Пътят ти обсипан е с бодли!

Искаш да ти кажа, че си силна,

но знаеш, че отново ти грешиш.

Силата не значи да си непобедима,

а само, че ще продължиш.

Но каква ли полза от тебе има,

ако пишеш глупости до два през нощта?!

Мислиш как себе си да иронизираш

и заспиваш отново през деня.

Мислиш, че там, където сбъдват се мечтите,

няма ни един човек.

Защото само би обсипал пътя си с бодлите,

които пазеше за теб.

Неправдата на другите не можеш да отминеш,

но колко праведна си ти?!

Да не мислиш, че с тази твоя истина ще ме омаеш,

да не мислиш, че с това ще ме промениш?!

Ето, пак отиваш натам, откъдето се върна,

в този кръг отново се въртиш.

Стоиш пред огледалото и не можеш

от него да откъснеш очи.

Спирам вече с тази засада,

след толкова много лъжи.

Който лъже себе си, един ден се осъзнава,

а после пак пред огледалото стои.

Искаш да се увериш, че не са се отразили

дните ти, прекарани в лъжи.

Но когато пред себе си се изправиш,

не можеш дори да си простиш.

Грешка е, че не успя да осъзнаеш

как омаловажи своите мечти.

Сега няма смисъл да се каеш,

по-добре за живота си се замисли!

Не разбирам какъв е тук проблема,

не разбирам какви са тези мечти!

Каква, по дяволите, е тази дилема,

откъде се взеха тези бодли?!

Аз току що се събудих,

а в огледалото видях нечии други черти.

Гледам, но не мога да се позная,

чии са тези очи?!

Очите са тези, които намират

пътя към нечия мечта.

Те знаят и как да забравят

преживяната тъга.

Невиждани очи лесно се забравят,

но ти моите помниш с дни.

А когато ги забравиш -

виж в огледалото и отново си ги припомни!