Исках
да
се
огледам
някак си
нахално
във
твоите
очи,
защото
тъй
красиво
млад
си
ти
и
тъй
страшно
симпатичен,
не,
не си ми
никак
базразличен...
И
мисля си,
че
даже
някак си
успях...
Образа
свой
в
огледалото
най-истинско -
мъжките
очи -
себе си
във
твоите
очи
видях...
И
в миг
на просветление
отпих
след
сладко
опиянение
без
да
искам
покрусена
горчива
глътка
от
истината
най-реална...
(... защо
ли
се
почувствувах
някак си
смутена
и
банална...)
И...
се
извиних
навреме...
(... а
как
не исках
да се
извинявам...)
В
душата ми
се
породи
някакво
съмнение
за
красотата
ми...
Уви,
за
съжаление,
дори
и
тишината
в
бяло
се
изсмя
(от
светлините
прожекторни
на
бара
тъй
ясно
бях
огряна...)
В
очите ти
разбрах,
младостта ми
беше
си
отишла
вече
невъзвратимо
и за
съжаление
досадно
непоправимо...
Lina Vira Assa Amy
© Евелина Аврамова Todos los derechos reservados