Огледало

30 ago 2017, 8:50

Poesía

394 1 1

Всъщност сме трима,

по-рядко двама –

гледам отсреща и отстрани.

Другият образ,

навътре ме мами,

все фантазира, очи във очи.

Танци без принца,

защо да се сърдя,

чукне ли гонгът,

зорница зори.

Балът не свършва,

няма измама,

на куц крак се съмва

в поля и гори.

Старо е вече

това огледало.

Пак отразява

тъга и копнеж.

Бие кристално

сърцето отляво,

вдясно приглася

тази дяволска вещ.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-08-30T10:08:24+03:00

Я погледни в по-младо огледало!