6 nov 2011, 20:18

Огледало в мрака 

  Poesía » Otra
686 0 10

Взирам се в себе си.
В своя суетен живот.
Равни по сила срещу ми
са кралят и шутът;
тук спряло е времето

своя стремителен ход.


Обричам еони на гибел.
Бездънни вселени творя.

В ръцете ми питомно
стихват и камък, и глина;
понякога грешния свят
безсилен оставям в руини.


В сърцето любов не тая,

що е ненавист - не зная.

Аз мога с хиляда лица

да пребъда пак Никой.

Избрах да съм себе си.
Така и ще бъде до края.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??