8 dic 2010, 16:03

Огнен кръст 

  Poesía
841 0 0
****
Ще си тръгна, когато заспиш.
В мен се срутиха пясъчни кули.
И усетих вонята на тиня, на кръв.
И полепна калта на реките ни луди.
Ще си тръгна. Не дочаках зора.
Мразя миряни след тъжни поклади.
Не обичам без обич да давам ръка.
И стискам стъклата до рани.
Ще си тръгна. Не извъртай така.
Огнен кръст и душата ми брани.
Някой Юда отново се цели в Христа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??