На Тебе!
В най-черните ми вечери
изгонваш злите духове
с тамян и здравец.
Против уроки
до леглото ми закичваш
пера от сова, клонки от бял имел,
чемшир и полски мак;
поръсваш ме с омайна теменуга
и дафина…
По мен разпръскваш розови листенца!
Със думи-златни водопади
ме заливаш:
„О-би-чам те!
О-
би-
чам
те!”
И с крилете на Кондор
в най-горната земя ме отнасяш.
И става ден,
изпълнен с чудни багри!
Ловецо мой,
на страшните ми сънища,
защо ми е горещо?...
© Латинка-Златна Todos los derechos reservados