В живота на мъжа обикновено има две жени –
едната приготвя за него огнище, а другата – клада.
Рая Видинска
Чупиш сърцата ни, сякаш че с брадва
и от парченцата огън си стъкваш.
Тя е огнището. Аз съм ти кладата,
твое разпятие... Моя си мъка.
Тя спи до тебе в уютната стая,
готви обяд и ти гледа децата.
Аз съм ти нежната, светла омая –
мога копнеж и насън да ти пратя!
Вярвай ми – трудно, но все още дишам ...