15 nov 2012, 22:52

Огорчено стихотворение 

  Poesía » Otra
1259 0 16
Светът се поболя от минало
и в никого не съществува свят.
Потъват гласовете в зимата
и в тишината избуява глад
за длан, за дума, за лице,
необитавано от спомени,
но набразден от ветрове,
не стига въздухът за волности.
Приятелите си отидоха,
от други истини подмамени.
Сърцето се разби на стихове
и всеотдайно ме предаде.
Световен ден на добротата!?
Добрият дух се е изнизал.
И вече да си над нещата
е друга форма на цинизъм.
Обезсърченото човечество
се дави в свойто безразличие.
Как искам да докосна всекиго,
дори да си остана ничия.
Отдавна чашата преля,
препълнена със катаклизми.
Обичам въпреки това...
Потъва ли гласът ми в зимата?

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??