Ограбен живот

2 jun 2015, 22:06

Poesía » Civil

340 1 2

Ограбен живот

Как ограбва ни живота

крадец най-мил е на света.

На младостта е той пилота,

на вярата уханието и цвета.

Рисунки по челото в окраска

наслагва всяка пролет, зима.

Усмивка скрита в маска.

Думите изгубват смисъл, рима.

Споменът с часове мълчи

за ласките, за тоз бездушен свят.

Някъде единствено стърчи,

ухаеш и разцъфнал цвят.

Когато морно набраздени устни

от жажда шепнат пак.

Дали животът ще отпусне

да се върнем в дните на хлапак.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yankova41 (Йонка Янкова)

2015-06-03T15:13:59+03:00

Тони и Влади благодаря ви за всичко казано.от сърце ви благодаря.
stoyna (Стойна Димова)

2015-06-03T07:52:37+03:00

Неведоми са господните пътища, Йони. Никой не може да ни каже, затова животът трябва да се живее пълноценно.

Аз мога само да ти кажа - живей за себе си, отдай се на любимите си занимания, а той, животът, ще реши сам какво да прави. Не той, а ние сме подвластни на него. Пиши, пиши и пак пиши и ще бъдеш доволна!
Поздравление и ведро настроение!