Ограбен живот
Как ограбва ни живота...
крадец най-мил е на света...
На младостта е той пилота,
на вярата уханието и цвета.
Рисунки по челото и окраска
наслагва всяка пролет, зима.
Усмивката скрита в маска.
Думите изгубват смисъл, рима.
Споменът с часове мълчи
за ласките, за тоз бездушен свят.
Някъде единствено стърчи,
ухаещ и разцъфнал цвят.
Когато морно набраздени устни
от жажда шепнат пак.
Дали живота ще отпусне
да се върнем в дните на хлапак.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados