Земята е опасана с бодлива тел…
Посрещат те навсякъде огради.
О, всеки, който кокала в ръце е взел,
от зъбите не иска да го вади.
И все го пази той, със пушка при нозе.
За себе си, за свойта Нефертити...
Но съвестта му гузна хич не го гризе…
Той не признава чужди апетити…
Издига си ограда от бодлива тел…
Не дава никой вътре да припари.
И зад оградата си той е вече смел…
И граби всичко по рецепти стари!...
И ограден от своята бодлива тел,
предпазен е от "чуждите таланти”.
И от амбициите чужди без предел,
от нови Искащи и стари Кранти…
© Христо Славов Todos los derechos reservados