Какво е да се срещнат в миг огън и лед?
Кой би надделял в тази стихия от искри и блестящи кристали?
Аз ли, която пламтя в ярка, ослепителна светлина навред,
или ти, студено дихание на идваща зима, което в нощта са създали.
Затварям очи и пред мен застава образът ти, озарен в бледо сияние,
протягам бавно ръце към теб, но ти изчезваш с вятъра устремен,
изричам твоето име, но ответ не намирам, само едно тягостно мълчание,
една потръпваща в мен самота като затворник, попаднал в плен.
Не искам да чувствам, не искам да знам кога е ден и кога нощ,
беглец без посока, без надежда за спасение, скитник в тъмнината,
търсещ утеха в океан от отчаяние, лутащ се изгубен, без помощ.
Но каквото и да става, аз ще запазя онази искра, топлеща моето сърце,
и тази искра някой ден отново ще пробуди пожара заспал,
ще видя изгрева нов, окъпващ в преливащи багри безкрайното небе
и без страх отново криле ще разперя над необятното море.
© Христина Михайлова Todos los derechos reservados