Огън в сърцето

Тъжен, но и зареден,

по пътя си препускам,

объркан, леко заслепен,

покоите свои напускам.

Огън в мен гори,

мира не ми дава,

душата чиста покори,

сърцето взе да се предава.

То уплашено кърви,

болката в гърдите го втрещява,

душата пак не знае де върви,

но сърцето тъй я поощрява.

Пътят ми е страшен,

знам това не е за всеки,

аз препускам тъй уплашен,

търся своите пътеки.

Не знам дали мога,

аз нея да забравя,

дяволът ме ръга с рòга,

аз не зная що да правя.

Ала Бога в мене се събужда,

бедната душа успокоява,

дяволът от моя свят пропъжда

и светлина пътя озарява.

Нито мога да забравя,

нито да не я желая,

съдбата своя ще оставя,

и за мъничко ще помечтая!

22.02.2015г.