Къде си? Върни се, остани, вгледай се в очите ми, далечни пътища пребродени, сълзи от любов отронени. Дали изпитваш тези чувства надежда, страст и топлина, или дълбоко в теб е жива жаждата за свобода. Най-голямата награда е сърцето, което успява да премине всяка преграда и твое винаги остава. Искам те единствено за мен, нямам сили да се боря, ти си слънцето във моя ден, за теб живея и се моля. Крещя във мрака името, което не забравям. През спомени красиви бавно преминавам. Трудно е да съм сама, да зная, че те няма. Като небесна звезда, далечна, но голяма. Липсваш ми и днес, и утре ще мечтая. За теб и мен, за нас, за рая. Който ти ми подари, с погледа в очите ти, с целувките незаличими и мигове незабравими. Ела до мен и забрави всички пречки между нас, Само мой бъди и вечно твоя ще съм аз. Дори да си накрай света, в мен не спира да гори огъня на любовта, за теб сега, завинаги.
P.S. Това е стихотворение, посветено на най-добрата ми приятелка и нейната история, дано ви хареса :)
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.