29 sept 2007, 13:14

Огънят на любовта 

  Poesía
746 0 3
Къде си? Върни се, остани,
вгледай се в очите ми,
далечни пътища пребродени,
сълзи от любов отронени.
Дали изпитваш тези чувства
надежда, страст и топлина,
или дълбоко в теб е жива
жаждата за свобода.
Най-голямата награда
е сърцето, което успява
да премине всяка преграда
и твое винаги остава.
Искам те единствено за мен,
нямам сили да се боря,
ти си слънцето във моя ден,
за теб живея и се моля.
Крещя във мрака името,
което не забравям.
През спомени красиви
бавно преминавам.
Трудно е да съм сама,
да зная, че те няма.
Като небесна звезда,
далечна, но голяма.
Липсваш ми и днес,
и утре ще мечтая.
За теб и мен,
за нас, за рая.
Който ти ми подари,
с погледа в очите ти,
с целувките незаличими
и мигове незабравими.
Ела до мен и забрави
всички пречки между нас,
Само мой бъди
и вечно твоя ще съм аз.
Дори да си накрай света,
в мен не спира да гори
огъня на любовта,
за теб сега, завинаги.



P.S. Това е стихотворение, посветено на най-добрата ми приятелка и нейната история, дано ви хареса :)

© Кики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??