Понякога съм толкова смутена -
било ли е, какво ли е било.
Изминало е много, много време,
но викало ни огънче едно.
Аз исках да го угася - кажи ми,
защо надникна в моите очи?
А времето отдавна раздели ни -
къде са миналите, топли дни?
На двама ни все тежките проблеми
променяли са нашите души.
Ти пак дойде след много дълго време
за огънче или да го гасиш?
Но огънят превърнал се е в пепел.
Под пепелта една искра блести,
че никой не е хвърлял съчки в него
и вместо с двама, сам ще догори.
А вместо огън - дим от ярост само -
неземна ярост, болка, празни дни…
И в самотата спомен ще припламва
ще ни припомня мигове едни…
© Ани Иванова Todos los derechos reservados