Огърлица.

Раждаме сме ние с огърлица
и цял живот на вратът ни виси.
На нея са нанизани маниста,
колкото съдбата ни определи.

Напролет изумрудено нашарена,
през лятото с мъниста златни.
Есен-многоцветна кехлибарена,
а зимата е наниз, перли бяли.

И всяка година която посрещаме,
с пожелания за много здраве.
Ние се веселим но не усещаме,
че с по едно манисто намалява.

Когато падне и последното,тогава
умиране като ранени птици.
Но този миг, някъде се появява
ново вратле, с нашата огърлица.