25 jul 2008, 10:14

Огърлица 

  Poesía » De amor
828 0 15
Герданът ми се скъса. Разпиля се.
Мънистата потънаха в тревата -
опитвам се във шепа да ги събера,
но вместо тях събрала съм росата.

От слънцето ще взема златна нишка,
от росни капки ще нанижа нов гердан,
при теб ще дойда и ще те попитам
какво от мен ще искаш да ти дам.

Ако поискаш слънчевия наниз,
ще си отида, без да те виня.
Но ако искаш мен самата... Прегърни ме.
И замълчи - сама ще разбера.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??