Охлюв

4 jun 2009, 19:58

Poesía » Filosófica

1037 0 7

Оголях от провиране,
обосях от препъване.
Покрив носих на гръб,
но и него изгубих.
Непростени останахме
посред грешки и дългове.
Зейна спомен зъбат
и реве помежду ни.
По корем ще се влача
и щом стигна в краката ти,
ще помоля за прошка –
като стар християнин. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Охлюв

Искате да прочетете повече?

Propuestas