Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)
247 2012
30 may 2016, 20:35

Ой, Ти, що си в небесата 

  Poesía
558 1 10

Иде облак мрачно-черен,

плахи погледи събра!

Селото се разтрепери,

в страх утихна и замря!

 

Тъмното слезнА на двора

и кокошките прогони!

Само баба до стобора

думи със сълзи пророни!

 

,,Ой, Ти, що си в небесата

от угрозата спаси ни,

че ги няма тук децата,

че са нейде по чужбина!"

 

Чу я рицарят далечен,

дето решеше гората,

за секунда се завтече

да изпълни й молбата!

 

Облака с дъха разсече,

спря коварния му план!

Слънчо радостно запече,

живна селският мегдан!

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Владо за отношението!
  • Благодаря ви, Младене, Елица, Руми, Йоана, Боби и лека нощ!
  • Уви, чужбина май е по - далече от рицаря далечен за много села! И все пак е хубаво, когато всичко просветне накрая...
  • !
  • Прекрасно! Поздрав, Исмаиле!
  • Като приказка – непретенциозно, а с дълбок подтекст!
    Така се постига въздействие...
  • Ако сме вярващи, Рицарят-спасител винаги идва навреме. Припомни ми една гатанка, Исмаиле - защо Наполеон е яздел на бял кон /отговор: за да не ходи пеша/. Поздрав за интересния стих!
  • Благодаря, Миме! Пиша така, както мога!
    ...,благодаря и на теб за високата оценка!
    Поздрави!
  • Хареса ми контрастът между мрачната картина в началото и светлия финал.
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??