Океанът, утрото и ние...

Едно време в Океана

Магии с макове разкошни

във утрото денят подхвана

и всички демони среднощни

побягнаха над Океана...

От тайнствените си палати,

дълбоко от света си тъмен,

сам буйни ветрове изпрати

и бог Нептун, все още сънен...

И се разклати в монотоннна

и необятна перспектива

на Океана хоризонта –

с една загадъчност красива...

Необяснимо как водата

в пожар негаснещ се разпали;

от гдѐ се взеха и цветята,

които вятър нежно гали!...

...Стоим безмълвни на кърмáта,*

през миглите ни се процежда

вълшебството на Светлината

и към Безкраят ни повежда...

И този ден започнал вече

със утрото и със мечтите,

ще изживеем като Вечност

във Океана, по вълните...

А със молитвена закрила:

очакваме попътен вятър

и винаги вода под кила,**

и бряг с премигващ фар в мъглата,

и дестинации далечни

по островите ненагледни,

и сбъднати моряшки, вечни

копнежи за живот в легенди...

А знаем, че ни чакат още

и бури зли във Океана,

когато цялата му мощ е

във демонична страст събрана...

... Но в този миг сега, когато

над още тъмни хоризонти

огрява Слънцето водата

и Океанът ще ни помни,

понеже в паметта си вече

и спомени за нас ще носи,

и щото в Идващата вечност

ще бъдем в паралелни óси...

А почва всяка Вечност всъщност

със: Утро с макове в безкрая,

които ветрове разпръсват,

но краят ѝ, сам Бог не знае...

...Изгрява утрото... А ние

във този храм на Красотата

сме всеки миг, когато вие

дори в безветрието – Вятър!...

***************************

*кърма- задната част на кораб

**кил-долната надлъжна греда в корпуса на кораб