16 sept 2005, 21:47

Окована доброта 

  Poesía
1177 0 5

Вълни от ярост и тревога
заливат ден и нощ света
и мята се във изнемога
човешката ни доброта.

С окови зли е оковано
доброто, нежното сърце,
тупти и страда неразбрано
и търси своето небе.

Светът загубен е за всяка
невинна дума и сълза,
мълчи от болка и не вярва
в любов, мечта и доброта.

© Дорика Цачева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми.Жалко,че не искаш да ги преведа на ПЛ и да Ти направя промоция в Полша.Перфектна си!!!
  • Много вярно и силно казано! Да повярваш в доброто се оказва доста трудно, обратното, уви, е по-лесно. Но аз предпочитам да вървя срещу вятъра, с риск да изгаси мъничкия пламък на вярата, надеждата и любовта у мен!
  • Трябва да вярваме в доброто...иначе ще се изгубим.Хубав стих!Поздрав!
  • Права си до болка, Дори! И много добре е написано! Поздравявам те! Както винаги - истина, рима и ритъм при теб са ръка за ръка!
    Стихотворението ти ме навежда на мисълта колко такива хора познавам...има ги и това е добре! Лошото е, че..."няма ненаказано добро"
  • Аз зная , че ти вярваш! И е хубаво, че не само ти...
Propuestas
: ??:??