Оковите на празнотата ми

28 nov 2010, 11:00

Poesía » Otra

522 1 1

И пак тука седя, ала не ме боли.
Не плача, ни тъжа,
но не съм и щастлива.
Няма нищо, освен празнота.
Изчерпана - празна съм сега.
Не боли, не плача, не крещя.
Няма нищо - сякаш съм мъртва,
сякаш съм без душа.
Бях ли дала всичко?
До тук ли беше с мен?
Бях ли се раздала напълно,
или угаснах – сякаш съм в плен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Оковите на празнотата ми

Искате да прочетете повече?

Propuestas