Ужасно хубаво е да усещам как
с поглед-изумруд ме обладаваш,
горчиво-сладко тръпна от невинен грях,
космичното в една усмивка приземяваш.
Ръцете ти по мъжки грубо-нежни,
дъхът ти - южен бриз и в далечината близък,
а мислите ми във вихрушка страшно смешна
между сърцето и ума ми качват се и слизат.
Много малко ми остава да открия Рая,
бързам бавно, пламтя, прикрита в хлад,
поемам дъх... Много скоро ще узная,
че в Рая чака моят Ад.
© Даниела Todos los derechos reservados