Казват ,че есента носи студ и тъга,
но на мен ми носи тишина и мир.
Не нахлува студа във мен сега.
Любовта обгръща ме като мек кашмир.
И докато буря вилнее, над Пирин трещи, гърми и вали,
есента разкрива ни пейзажите на Пирин планина.
И така щастлива, удобно сгушена върху твоите гърди
с теб се унасяме в тази красива тишина.
И нищо друго не искам, само ме прегърни
и ме прати във най-високи висини.
Октомври пише приказки нали?
И пред любовта дори и той мълчи.
Октомври пише приказки вълшебни
за две сродни души вечно потребни!
На Коце /К.Ш./
© Христина Кузмич Todos los derechos reservados