Дюлята от злато натежа,
дрипаво небе я закачули
и октомври шарена лъжа
вън вари – уж сладко е от дюли.
И сълзят стрехите от дъжда.
Не оплакват лятото, едва ли,
дълго слънчев лъч над тях мъждя̀,
за дъга небето дълго жали.
Астрите с подгизнали души,
шаренеят слънце да ги види.
Вятърът студен не ги теши,
сякаш всяка ласка му се свиди. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse